За книгата: година / Веднага ще ви кажа какво няма да има в тази книга. Няма да съдържа истории за военни подвизи и описания на велики битки. Няма да съдържа биографии на велики командири. Военните подвизи се извършват на ръба на живота и смъртта. Ако войник или офицер се окаже на този ръб, това означава, че неговите командири са допуснали грешка. Ако войник закрива другаря си с гърдите си, той, разбира се, е герой. Но някой е виновен, че и двамата се оказаха под вражеските куршуми. Обратната страна на подвига е нечия небрежност, малодушие или глупост. Много е писано подробно за велики битки и велики командири. И често тези описания са направени точно според тъжната поговорка: "Генералите печелят битки, но войниците губят." Но и генералите, и войниците са армия. За това ще си говорим. Това няма да бъде подробна, но все пак последователна история за това защо е необходимо това скъпо нещо - армията, как се е появила и развила. По някаква причина на 23 февруари всички момчета са поздравени за Деня на защитника на Отечеството. Въпреки че дори не са полузащитници. Повечето от тях никога няма да станат защитници. Някои ще си купят сертификати за нелечима смъртоносна хрема. Други са наистина нездравословни. Други изобщо няма какво да правят в армията. Но не само в армията. Оказва се, че книгата е написана за четвърти. А също и за момичета. На 23 февруари не ги честитят, но жените военнослужещи всяка година стават все повече. И това е добре! Ще срещнете думи, които не разбирате. Някои от тях са остарели, други се използват във военна среда. Те са обяснени по пътя, но за всеки случай има речник в края на книгата И накрая, за заглавието на книгата. „История на руската армия“ звучи скучно. „Непобедим и легендарен“ е претенциозен и глупав. Но „Канарчето и Снекирът“ е друг въпрос. Хубави птици, красиви. И те са пряко свързани с армията. кои? Ако прочетеш до края ще разбереш. Нека има поне някаква интрига. Подходящо за читатели над 12 години.